един пореден ден

Как се измита талант от ефира, сцената, литературата... и как после се ограбва творчество. Убийствата на мислещи хора в България са средство за разрушаване сплотеността и единното мислене на нацията; общият разум може да се освободи от силата си щом бъде разсеян със съмнения, несигурност и тайни.

Много хора се боят от смъртта и знаят, че могат да я предизвикат да се сети за тях, когато много силно мислят за нея. Понякога я усещат като допир в тъмното или присъствие в стаята. Могат и да я видят с очите си по време на война, при пътно произшествие, в някоя детска книжка... Смъртта не е просто пътуване през времето, а е самото отвеждане до това пътуване. А онези, избягали от отвеждащите ги, се скриват на нашия свят, опитвайки се да избегнат злото, което ги очаква.
Това лято четох книгата "Ледоход" на Кембъла и ми направи впечатление колко приятели с истории за смъртта има... и за живота, разбира се. Днес четох статия в "24 часа", където пишеше, че убиецът на Кембъла не изпитвал угризения, а след това в нюза четох, че делото срещу него е мистериозно забавено. Не по-малко грозен е фактът, че след смъртта на Кембъла, цели части от негови книги са били публикувани в пряк разрез със закона за авторското право - без разрешение от него приживе или на близките му след това.
Емил Трифонов е невероятна личност, автор и творец въобще. Ако всеки интересен и стойностен човек като него бива убиван по подобен или по по-слабо организиран начин, а след това ограбван интелектуално посмъртно, България ще си остане без дух, предадена на чужди интереси и своеволия. Народопсихологията се гради, закрепва, филтрира, стимулира и мотивира към позитивизъм, закалява се и се защитава в името на общото благо. Депутатите, бизнесмените и тайните общества, в които са, имат за цел личното облагодетелстване за чужда сметка - виж какво се случва на тези, които са от нас и ела или си остани какъвто и сам не се уважаваш...