Как сте!

Аз съм болен и си стоя в нас. Не знам дали от много учене напоследък или просто така се замислих сутринта като се събудих за мъртвите и техния престой в нашия свят. Според майка ми, ние живите се гаврим с мъртвите като ги слагаме на грозни места, където биват забравени и все едно се отърваваме от тях. Основната причина за това нейно мнение е фактът, че българските гробища изглеждат трагично, разположени са на неудобни места, освен това са пълни с цигани, обиращи ценности от надгробните плочи. На много места в чужбина, гробищата са като паркове, биват поддържани и няма сопиливи циганчета, обиращи сладки, свещи и други подобни. Откъдето и да го погледнеш си е дискомфорт. Всеки си има персонално отношение към близките, но когато общото положение е трагично, няма какво да се направи. Дори да сложиш хубав паметник ще ти го изкъртят или ще вземат всичко от него, което може да се продаде. Направо не ми се мисли какво ни чака и как ще бъдем забравени не след много дълго...

Друго предложение за промяна в съвременното общество е да се стимулира саможертвата.

Пример: в отдел "Криминална полиция" работи екип, в който е внедрен някой, който пропява на мафията какво става и проваля цяла операция. Всеки добър човек в екипа знае за това, но не смее да каже нищо, понеже близките му са застрашени. Да предположим, че някой от добрите издава лошия, лошият бива заловен. Няколко седмици по-късно, добрият в екипа намира детето и жена си разстреляни. Какво мислите трябва да се направи за този добър човек в екипа? Ето моите предложения:

1. Създаване парк на честта, където за всеки подобен доказан случай се изгражда паметник на човека, загубил семейството си, а те се обявяват от Църквата за мъченици и получават достойно погребение и място в Рая (за последното Църквата трябва да се договори допълнително с Господ).

2. Статия на 1ва страница на всеки голям БГ вестник с новина по случая, големи цветни снимки, изобличаване на виновните по случая и разкриване на връзките на полицейски служители с мафията.

3. Психологическа помощ за загубилия семейството си + осигуряване възможност за започване на нов живот.

4. За загубилите своя личен живот точка 3. се замества със следното: психологическа помощ на най-близките живи роднини и осигуряване възможност за започване на нов живот за самите тях.

Maлко странно, наистина ама ако не си осигурим бъдещето приживе ще си гнием в мизерия.

За въпроси от типа "Кой уби Кенеди?" моля пишете на следния адрес:

София, п.код 1504
ул. "Сан Стефано" 29
за предаването “Лека нощ, деца!”
e-mail: suncho@bnt.bg