Клавиши със Сладко по Тях

Имах едни много противни познати, които пишеха порно поезия без рими на десетки страници и я четяха и разпространяваха насам-натам. Много беше забавно и даже се бях зарибил. Първото произведение, което ме тласна по пътя към писането е стихотворение, написано от Веселин Лалев а.к.а. Брат'чеда. Ставаше дума за тоалетна и онова, което се прави в нея. Тогава реших, че е хубаво човек да събира мислите, които му идват наум, понеже после те просто изчезват и никога не ги виждаме повече. Ученето е като копаене и обработване на почвата, така че повече от потока на вдъхновение да достигне до очакващите нещо уникално и лично, мозъчни клетки. Онова, което ме накара да обичам поезията беше една книга на Станка Пенчева, която намерих на тавана на село. Една прашасала книга, попаднала ти в много скучен момент, може да се отрази на самотата ти по много градивен начин.
Преди малко ми попадна новият брой на "Една Седмица в София". Форматът на това списание е като този на въображаемата книга, която не съм написал още... ако някога се стигне дотам. Работата е ангажимент, свързан с много напивания след това... Та в новия брой на 1 седмица в Сф видях публикация на един от любимите ми автори - Людмил Станев. И той като много хора е започнал с критика към липсата на качество и перспектива в живота ни. Хората, опасностите, страха, несигурността, несправедливостта са най-страшното нещо в живота на всеки жив организъм. Чудя се дали самият живот няма смисъл или просто всяко нещо в него няма смисъл, а той като цяло има все някакъв такъв. Ако направим една графика с абциса - време в години (от 1 до 100 максимум) и ордината - смисъл, в Българското приложение на координатната система ще получим графика, при която след 30-тата година функцията сериозно намалява и клони към нула, даже приема отрицателни стойности. Под смисъл разбирам полезност за себе си и за околните. Под липса на смисъл - посягане към наркотични вещества, алкохол и цигари само с осъзната идея за самоубийство. Ако пушите или пиете с липса на идея за самоубийство, то тогава някой ви убива, понеже легалното разпространението на толкова вредни вещества, предвидени за консумация е престъпление срещу живота. Науката за живота не изхожда само от полезност/безполезност за околния свят и способност за оцеляване в него, но и от осъзнатото желание за това от страна на индивида, околните и управляващите човечеството...