Любовна лирика

Хаха, сега се поразрових из нета и видях сайта на училищното списание "Пътеки" на ГПЧЕ "Ромен Ролан" - Брой 2001г. Попаднах на стихотворението на Веляна Борецова и ми стана много яко! :) Пускам ви го тук и дано ви хареса, мен ме кефи невероятно много:

На бившия съпруг с любов!

Ти си пукнал. Ти си леден спечен труп,
и не че ме е еня, но ми пречиш тук,
защото се разпадаш и целият смърдиш,
мухите те човъркат , о, само как вониш!!!

В тялото разложено червеи пълзят,
дупчици пробиват и от вътре те гризат.
Сърцето ти разплуто - изкочило навън,
очите ти - затворени, ала за вечен сън.

Гушнал си букета, няма връщане назад,
бацили и микроби в момента те ядат.
От бившето ти тяло липсва лявата ръка,
а мозакът изтича през сухата уста …

Само месец мина откакто ти си труп,
откакто се спомина и си мухлясваш тук.
Но вече не се кефя, както бе преди
на гледката прекrасна, защото тук смърди.

* * *

Месата се разтичат, дробът се суши,
поне спасих обаче двете ти очи -
герданче си нанизах, ден го носих - два,
но от него гаден червей изпълзя.

* * *

Съседи се оплака ли, че в блока ни воняло,
от ХЕИ-то дойдоха да видят к'во станало.
Пристигаха във къщи, отвориха вратата
и в хола ми на пода трупа ти видяха.

Очаквам мощна глоба, но те не се забавиха,
а трупа ти набързо на шницел го направиха.
И глождиха те в кухнята с чесън и хардал,
оказа се, че шефът им бил гладен канибал.

Благодариха за обяда и тръгнаха си те,
а аз килима сложих да се поизпере.

* * *

P.S. Само съжалявам, съпруже мой,
че не те запазих, но ти се успокой.
В камерата скрита е лявата ръка,
за която бях ти казала, че липсва от трупа.

Повече за броевете на списанието може да намерите ТУК!