My Pain is Self-Chosen

Продължавам на политическа тема: Денят за размисъл - всички размислят и се отказват да гласуват. Айде да нямаме президент, а! Или пък слагайте там някой и да не е грозен, а пък той ще си говори и няма да ни пречи. Ей, Първанов, ако четеш това да знаеш, че в Стара Загора не те обичаме. Сещай се колко гласове ще имаш там - само 1 и после ще ти кажа чий е.
Искам в Южна Америка вляво. Там е супер и имам 1 позната, която е още по-супер. Абе то като че ли има тенденция България да се пренесе духовно на други места, а тук да останат Гоце, Болен и Ниделчо и да се съревновават като невидели. Личното щастие е въпрос на борба, а общото щастие е въпрос на война (това сега го измислих).
Мисля с тази мъдра мисъл да завърша днес темата за забравените в хотелите дилдота, наречени кандидат-президенти. Само си изберете цвят и твърдост.

(място за аплодисментите ви)