Хармън Литфелд намира начин да приспособи класическото техно към съвременната американска литература. В последния му албум мекото звучене на синтезаторите и лекият, романтичен струнен акомпанимент допринасят за съвременното рага звучене и нареждат Литфелд сред най-открояващите се фикшън артисти на новото време. Първите три песни от новата му тава вкарват чил аут атмосфера, присъща за едно среднодепресирано създание от типа "ню-юейв джанк". 20 годишната солова кариера на Хармън му помага да осмисли стила си като не се оставя на еднообразието, а криволичи от пънк-техно в хард-фолк, от джъг-рага в слоу-моуд. Най-добрите му изпълнения са в сайлънт моуд. В едно интервю пред списание "Спи С Ани 'е!" той отбелязва, че читавостта на формата на изкуството, която лансира е извън рамките на общовъзприетите стандарти за суифт-линията на различните стилове - "Не съм искал и няма да ви дам никога онова, което вие искате като бийт, бокс, секс или музика. Аз съм израстнал с удари и с удари си вадя хляба." (Бел. стнл. beat=удар). Когато този дрипав циганин е бил на 13 години, той е бягал от училище и майка му го е замяргала с камъни, когато се е прибирал. След това той започва да рапира в хора "Хормонална Хармония" и за пръв път излиза на сцена, когато си намира работа като чистач в театъра. Новият албум на Хармън е изпълнен с речитативи от известни американски и дори кубински автори. в петото парче "Track05.mp3" той се съсредоточава върху циментената ограда на съседа Митри, зад която се крие симфония от неизвестности.
Втората част на албума е сякаш повлияна от Кристоф Лоренмил, който е известен като бащата на съвременната крупно-бизнесменска музика. Тежкият стил и твърдостта на електричискити китари утвращаат и зарибяат към ибахти шита... Повече о темата ето тук: WC Project 1