Как се правят лайна от крадени стихотворения:
1. Казваш се Венцислав Занков и пращаш по мейлинг листа, който поддържаш стихотворение от Станислав Илев без да си му поискал съгласието.
2. Получаваш от група олигофрени (Ултрафутуро) отговор на краденото стихотворение и то в преработен вид. Целта на отговора е да се самозащитят бандата олигофрени от големия селянин, решил да се прави на интересен с чужди творби.

Благодаря ви, че ви има и двете страни. Културата ни има нужда от вас толкова, колкото и аз. Спорът ви ми е безразличен, за да получавам подобни глупости по адрес на мои стихотворения!

От тук надолу пускам онова, на което попаднах на сайта http://roboriada.org/ultrafuturo/pages/psihi.htm
За онези, които не са запознати, Венцислав Занков и група Ултрафутуро си имаха спор (може би кой е по-безмислен) и решиха да ме замесят в него. Занков е пратил мое стихотворение на много хора по мейла без да ми поиска разрешение, а онези са го преобразили с свой, оригинален и много стойностен текст... Вижте сами пратеното от Занков без разрешение стихотворение и отговора на смешниците от Ултрафутуро:

--------------------------------------------------
Стиховете по-надолу са реакция в мейлинг листа "електрик-бг" на анонс за лекция на Олег Мавроматти в галерия "Солерс". Още по-долу е нашият отговор.

Stihotvorenie na tema
"Ot choveka kam svrahchoveka"

АЗ
автор: Станислав Илев

На мен

Защо ли съм аз съвършен?
Дали е това дар от Бога?
Аз съм тъй сполучливо роден,
че всичко да зная и мога.

Животът за мен е игра
и аз си творя правилата.
Каквото аз кажа сега,
остава напред в времената.

Без мен е безсилен светът,
за всички ви аз съм опека.
Край мене слънца сто кръжат,
Вселена да бъда аз нека!

Пред мене не липсват проблеми,
но те изхвърлят ме в смях.
Задачи, въпроси, дилеми -
пред мен претърпяват те крах.

Безупречен, дори идеален:
проблемът велик ми е лек.
Сега съм аз най-актуален,
сега съм дори свръхчовек!


Стихотворение на тема:
От човека към същия човек.

НИЕ
автор: “Човека”

На “човеците” (които си мислят че знаят какво значи “човек”)

Защо ли съм аз толкоз същия?
Безлична звезда ме родила...
Унила шега на Могъщия,
да викна дори нямам сила.

Без мене върти се светът,
забравен съм аз там във края.
Край мене мухи сто кръжат,
за тях поне радост съм, зная!

Животът за мен е кошмар
Все чудя се : Как ще се справя?
но имам си тайна такава
каквото ми кажат – аз правя!

Засипват ме вечно проблеми,
В клозета аз страдам кат клетник
Що лайната ми пак са големи?
(Що ли? Кого да попитам?)
О, да, телевизията ще е мой първи съветник.

Аз знам, че светът е голям,
Аз знам моят труд е безсмислен,
Затова аз нищо не искам да знам.
И нищо да правя не искам!

Аз знам само да ям
и ТОВА е коет винаги искам!
Никому друг аз няма да дам,
Мойта кофа с боклук, дет със зъби я стискам!

Тази смелост е всъщност огромна,
Драгоценната кофа с труд да удържам,
Даже е битка това главоломна (поне 2 глави ми трябват)
Щото в същото време аз мойте гащи придържам.

И сега аз боя се, боя се,
Че от мене излива се кал (лайна).
Вечно така ми се случва – смърдя все
(И все и още повече ме е страх)
Леле мале, ще разберат че съм се насрал.

Малък съм аз, малък и жалък,
Що не ме оставите на мира?
Щото това дет ми говорите -
Умът не ми го побира!

Там някой казал, че кур съм (защото външно на такъв приличам)
А аз си мисля – добре щом го казват...
Приел съм.
Само и само внимание да не привличам
(към мойта кофа и към мойте си работи, тия дето са си само мои).

Ето това беше мойта (или пък нашта?) рапсодия –
Дано да си струва отделеното време,
Докато аз съм увлечен от тази мелодия
Мойта кофа някой ЛОШ може да вземе!
------------------------------------------------------------------------

Подобни опити за самоизтъкване на мой гръб ви правят супер жалки. Не съм го писал това да се правите на големи, кавали нещастни. Живейте си с парите от проекти и може би някой ден хората няма да ви се смеят...

stnle