barrel waits... trigger shakes aimed right at my head... oh, won't you help me... help me from myself


Днешният ден беше отново изпълнен с тъпи и безмислени емоции от страна на много хора. Аз предпочетох да се абстрахирам и останах незабелязано съвършен и обратното също.
Научих синонимен израз на "Когато цъфнат налъмите" и той е "Когато пръдне гугутка". Колко фин израз, от който блика народопсихология! Само един ден и идва дългоочакваната съботаинеделя, което всъщност е един ден. Бих казал още някое самостоятелно по смисъл изречение, но ще ви разсеям мисълта и ше забравите какво досега исках да кажа. Но честото забравяне е предимство за хора, които изживяват постоянно трудности и неволи. Един ден си смазан, а на другия не ти пука. Добре че са околните да ни смазват, да ставаме по-гъвкави, да оцеляваме и придобием имунитет срещу самите себе си. Когато вече сами не можем да си вредим, ставаме нещастни и си го изкарваме на другите. Ако искате да разберете как да си навредите сами вижте sved's blog, а ако искате да навредите на някой друг, знайте че ще ви се върне и затова навредете на самите себе си, за да спестите на Справедливостта огромно количество работа...